| | Ти отмина, ти отмина, ти отмина
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
Сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга почна лекичко да те възражда.
Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи,вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва, пиле някакво изписука.
Ах каква,ах каква синева сме забравили някога тука.
Синева,синева... |
Комментарии могут оставлять только зарегистрированные пользователи, активировавшие аккаунт!
