| |
И ето – пак е лято,
и ето – пак сме двама:
един до друг на слънчевия бряг
и пясъкът е също,
като розов пламък –
морето ни люлее в своя бяг…
Но ти мълчиш и аз мълча, и сякаш
една вълна измива радостта,
и чайките пищят, и носят мрака,
със който ще ни раздели нощта.
Море, море на младостта
вземи горещите ми длани
и възвърни ми любовта,
и песента, и песента ми…
Аз вярвам в силата на красотата,
скалите, пясъкът и плажа нов
ще породят отново во серцата
една дори по-хубава любов…
|
lubov78
Комментарии могут оставлять только зарегистрированные пользователи, активировавшие аккаунт!
