| Текст: Дамян Дамянов
Музика: Бенцион Елиезер
Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта,
някакъв човек, незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня,
не изми лицето си щастливо,
че с него би измило и съня.
Щастие с мечти неповторими,
има ли те по света голям?
Или само в сънища те има,
та човек те търси само там?
Гонеше момичето мечтата,
но мечтата с присмехулен звън,
тихо, тихо и пошепна на душата
пак ще дойда, само че на сън.
|