| Душата ми вихрушка я обрули.
Защо я пуснах гола и пеша
сред вашите ласкателства и хули?
Защо ви дадох своята душа?
Защо ли като храм ви я отворих,
без да помисля аз, че някой ден
незнайно кой от вас, жестоки хора
иконите без свян ще окраде.
Не съжалявам, че е пуст олтарът
и че вратите са разбити с бяс.
Но съжалявам, че със свойта вяра
днес няма где да се помоля аз. /2
Душата ми обрулена и мъртва
пустее без икони и олтар.
Във нея аз ви пуснах като в църква...
а трябваше да сложа катинар.
Не съжалявам, че е пуст олтарът
и че вратите са разбити с бяс.
Но съжалявам, че със свойта вяра
днес няма где да се помоля аз. /2 |